dragon (Никица Христов)
220 657
13.12.2013 г., 21:01 ч.

Луната 

  Поезия » Пейзажна
362 0 3

Нощта е на смяна, денят отива да спи,

а звездите златни гордо небето кичат,

вечерта пак набързо светлината изпи –

лъчи през прозорците само надничат.

 

Мигновени сребристи светулки сее

от утихналата между звездите жарава,

луната неуловима своето лице вее –

през нощите по небесната морава.

 

Със студен поглед всяка нощ чезне,

самотна или между облаци-другари,

на самотата отвръща – когато блесне,

на любовта хвърля сенки като загари.

© Никица Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??