dragon (Никица Христов)
220 657
Dec 13, 2013, 9:01 PM

Луната 

  Poetry » Landscape
406 0 3

Нощта е на смяна, денят отива да спи,

а звездите златни гордо небето кичат,

вечерта пак набързо светлината изпи –

лъчи през прозорците само надничат.

 

Мигновени сребристи светулки сее

от утихналата между звездите жарава,

луната неуловима своето лице вее –

през нощите по небесната морава.

 

Със студен поглед всяка нощ чезне,

самотна или между облаци-другари,

на самотата отвръща – когато блесне,

на любовта хвърля сенки като загари.

© Никица Христов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??