Нощта е на смяна, денят отива да спи,
а звездите златни гордо небето кичат,
вечерта пак набързо светлината изпи –
лъчи през прозорците само надничат.
Мигновени сребристи светулки сее
от утихналата между звездите жарава,
луната неуловима своето лице вее –
през нощите по небесната морава.
Със студен поглед всяка нощ чезне,
самотна или между облаци-другари,
на самотата отвръща – когато блесне,
на любовта хвърля сенки като загари.
© Никица Христов All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
