14 июл. 2019 г., 22:29

Луната зове 

  Поэзия
350 1 2
И тази нощ луната се усмихва -
цвете на моя прозорец отворен.
В зениците звездите се плискат,
тадцуват своя танц неуморен.
Изнурена, аз търся съня си
на сенките тъжни в безкрая,
а луната ми намига с любовта си,
мълви: „Ела при мен! Тука е Рая.“
Обвинявам я за своето безсъние.
Защо с поглед в душата ми рови?
Сърцето се лута в нямо безпътие
с кръвта си през сълзи говори? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Все права защищены

Предложения
: ??:??