NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
Jul 14, 2019, 10:29 PM

Луната зове 

  Poetry
312 1 2

ЛУНАТА ЗОВЕ

 

И тази нощ луната се усмихва -
цвете на моя прозорец отворен.
В зениците звездите се плискат,
тадцуват своя танц неуморен.

 

Изнурена, аз търся съня си
на сенките тъжни в безкрая,
а луната ми намига с любовта си,
мълви: „Ела при мен! Тука е Рая.“

 

Обвинявам я за своето безсъние.
Защо с поглед в душата ми рови?
Сърцето се лута в нямо безпътие
с кръвта си през сълзи говори?

 

По-силна е луната от болката моя.
Към забрава повежда душата ми...
Вървя – вълчица зовяща обич своя...
Разтапяме се с изгрева... в зората ми...

 

14 07 2016

© Надежда Борисова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??