NadeBo (Надежда Борисова)
462 86
14.07.2019 г., 22:29 ч.

Луната зове 

  Поезия
311 1 2

ЛУНАТА ЗОВЕ

 

И тази нощ луната се усмихва -
цвете на моя прозорец отворен.
В зениците звездите се плискат,
тадцуват своя танц неуморен.

 

Изнурена, аз търся съня си
на сенките тъжни в безкрая,
а луната ми намига с любовта си,
мълви: „Ела при мен! Тука е Рая.“

 

Обвинявам я за своето безсъние.
Защо с поглед в душата ми рови?
Сърцето се лута в нямо безпътие
с кръвта си през сълзи говори?

 

По-силна е луната от болката моя.
Към забрава повежда душата ми...
Вървя – вълчица зовяща обич своя...
Разтапяме се с изгрева... в зората ми...

 

14 07 2016

© Надежда Борисова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??