Лунен Купидон
Рукнаха порои
и калта отмиха.
В лунните покои
шепне вятър тихо.
Ха! Покой и вятър
кой е виждал? Чудо!
Куп стрелички мятам
с взор, припламващ лудо.
Див стрелец – сърцето.
Кой ще го улучи?
Вълци под небцето,
любовта ми – куче.
Второто ми стихотворение, което участва в конкурса "Поетични хоризонти на българката" 2025, организиран от РБ "Проф. Боян Пенев“ в Разград с партньорството на Община Разград, СБП и не спечели награда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
