МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
32 1.2K
11 нояб. 2025 г., 10:54

Пролетни наречия

202 0 2

Пясък по тротоара –

облак с небето се кара,

сякаш че то е виновно,

че ми е някак любовно.

 

Че ми е в поглед мъгливо,

а на краката – красиво.

Че е на роклята късо,

на волността ми – изкъсо.

 

Че ми е хладно в душата,

а под кревата – метлата.

Че ми е шанс нов наречен,

а пък мъжът ми – в Наречен.

 

Третото ми стихотворение, което участва в конкурса "Поетични хоризонти на българката" 2025, организиран от РБ "Проф. Боян Пенев“ в Разград с партньорството на Община Разград, СБП и не спечели награда

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    😃 Наде, след като го е пратила в Наречен, извадила летящата метла, дето я криела под кревата и се разлудувала пролетно. Първо метлата беше на видно място на балкона, после я "прибрах" в килера, а накрая я "скрих" под кревата. Хем мъжът ѝ да не я вижда, хем да ѝ е под ръка. За конкурса изпратих "килерския" вариант. Предполагам става ясно, че е решила да си похойка жената, докато мъжа ѝ го няма. Сигурно му е пилила нервите с пиличка за нокти, докато го "уреди" накрая в Наречен. След ремонтите по улиците на Кърджали за доста дълго време остана пясък по тротоарите и това се получи от една купчинка пясък пред нас в един мрачен, облачен ден.
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Разсмя ме, Миме. С метлата ли го гони до Наречен?

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.8K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.7K 5.0