---
Пореден ден. Поредното ми бягство
към страшния капан на празнотата.
Остана ми едничкото богатство —
откраднати целувки под луната.
И нощем само, в празната ми стая
възглавницата с пуха ще попива
сълзи от мен — по спомена нетраен
за тихо сбогом, след любов горчива.
По кожата ми, с твоя отпечатък,
ще чезнат подлудяващи контури.
Ще моля всеки сън да бъде кратък, ...