Лунен отпечатък
---
Пореден ден. Поредното ми бягство
към страшния капан на празнотата.
Остана ми едничкото богатство —
откраднати целувки под луната.
И нощем само, в празната ми стая
възглавницата с пуха ще попива
сълзи от мен — по спомена нетраен
за тихо сбогом, след любов горчива.
По кожата ми, с твоя отпечатък,
ще чезнат подлудяващи контури.
Ще моля всеки сън да бъде кратък,
а всеки лъч — до кокал да прежуря.
Изтръгна ли следата, непотребна,
за дните между теб и самотата,
ранена, ще притихна като лебед
в очите ти — икона и разпятие!
---
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Станислава Всички права запазени
