Jan 23, 2013, 12:34 PM

Лунен отпечатък 

  Poetry » Love
671 0 8

---


Пореден ден. Поредното ми бягство
към страшния капан на празнотата.
Остана ми едничкото богатство —
откраднати целувки под луната.

И нощем само, в празната ми стая
възглавницата с пуха ще попива
сълзи от мен — по спомена нетраен
за тихо сбогом, след любов горчива.

По кожата ми, с твоя отпечатък,
ще чезнат подлудяващи контури.
Ще моля всеки сън да бъде кратък,
а всеки лъч — до кокал да прежуря.

Изтръгна ли следата, непотребна,
за дните между теб и самотата,
ранена, ще притихна като лебед
в очите ти — икона и разпятие!

 

 

---

© Станислава All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??