10 нояб. 2007 г., 21:25

Лунна пътека

1.6K 0 9
 

Лунна пътека

 

Вървя по лунна пътека

под поглед на ярки звезди,

тя ме отвежда далече - там,

при мойте крилати мечти.

 

Озарена от таз светлина,

докосвам съдбата с ръка -

мечтите, които преследвам

ме отвеждат при твойта душа.

 

Ти ме чакаш в края на пътя

с любов всеотдайна - кристална сълза,

за да тръгнем двама обратно,

сътворили нашата съдба.

 

Звездите светят по-силно,

осребряват млечния път и блести -

двама влюбени вървят по пътека,

осветена от бляскави лунни лъчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...