10 нояб. 2007 г., 21:25

Лунна пътека

1.6K 0 9
 

Лунна пътека

 

Вървя по лунна пътека

под поглед на ярки звезди,

тя ме отвежда далече - там,

при мойте крилати мечти.

 

Озарена от таз светлина,

докосвам съдбата с ръка -

мечтите, които преследвам

ме отвеждат при твойта душа.

 

Ти ме чакаш в края на пътя

с любов всеотдайна - кристална сълза,

за да тръгнем двама обратно,

сътворили нашата съдба.

 

Звездите светят по-силно,

осребряват млечния път и блести -

двама влюбени вървят по пътека,

осветена от бляскави лунни лъчи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...