Nov 10, 2007, 9:25 PM

Лунна пътека

  Poetry » Love
1.6K 0 9
 

Лунна пътека

 

Вървя по лунна пътека

под поглед на ярки звезди,

тя ме отвежда далече - там,

при мойте крилати мечти.

 

Озарена от таз светлина,

докосвам съдбата с ръка -

мечтите, които преследвам

ме отвеждат при твойта душа.

 

Ти ме чакаш в края на пътя

с любов всеотдайна - кристална сълза,

за да тръгнем двама обратно,

сътворили нашата съдба.

 

Звездите светят по-силно,

осребряват млечния път и блести -

двама влюбени вървят по пътека,

осветена от бляскави лунни лъчи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Павлова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...