10.11.2007 г., 21:25

Лунна пътека

1.6K 0 9
 

Лунна пътека

 

Вървя по лунна пътека

под поглед на ярки звезди,

тя ме отвежда далече - там,

при мойте крилати мечти.

 

Озарена от таз светлина,

докосвам съдбата с ръка -

мечтите, които преследвам

ме отвеждат при твойта душа.

 

Ти ме чакаш в края на пътя

с любов всеотдайна - кристална сълза,

за да тръгнем двама обратно,

сътворили нашата съдба.

 

Звездите светят по-силно,

осребряват млечния път и блести -

двама влюбени вървят по пътека,

осветена от бляскави лунни лъчи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Павлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...