Лунна светлина
Лунна светлина
Годините натрупани и бавно
притискат раменете с товар:
прегърбваш се и някак си безславно
загасва в сърцето ти пожар.
В почуда виждаш образа си бледен,
с тъжнохлътнали в орбита очи
и почваш да се чувстваш непотребен,
ръцете ти треперят и личи.
С някаква безсилна предопределеност
очакваш жребия си ден след ден.
В размисли за минало и тленност
прекарваш време, тъжен и смутен.
Дали след края идва нещо ново:
по-висша, светла форма на живот
или нахранваш червей наготово,
наивно вярвал в мистичен комплот?
Георги Гълъбов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Гълъбов Все права защищены
