vihren (Георги Гълъбов)
94 56
1 окт. 2008 г., 09:12

Лунна светлина 

  Поэзия
539 0 5

 

Лунна светлина

                                                                                                                                                         
Годините натрупани и бавно  

притискат раменете с товар: 

прегърбваш се и някак си безславно 

загасва в сърцето ти пожар.


В почуда виждаш образа си бледен, 

с тъжнохлътнали в орбита очи

и почваш да се чувстваш непотребен, 

ръцете ти треперят и личи.


С някаква безсилна предопределеност                   
очакваш жребия си ден след ден.  

В размисли за минало и тленност

прекарваш време, тъжен и смутен.


Дали след края идва нещо ново:                               
по-висша, светла форма на живот

или нахранваш червей наготово,

наивно вярвал в мистичен комплот?

Георги Гълъбов

© Георги Гълъбов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??