1 окт. 2008 г., 09:12

Лунна светлина 

  Поэзия
555 0 5
Лунна светлина
Годините натрупани и бавно
притискат раменете с товар:
прегърбваш се и някак си безславно
загасва в сърцето ти пожар.
В почуда виждаш образа си бледен,
с тъжнохлътнали в орбита очи
и почваш да се чувстваш непотребен,
ръцете ти треперят и личи.
С някаква безсилна предопределеност
очакваш жребия си ден след ден.
В размисли за минало и тленност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Гълъбов Все права защищены

Предложения
: ??:??