vihren (Георги Гълъбов)
94 56
1.10.2008 г., 9:12 ч.

Лунна светлина 

  Поезия
524 0 5

 

Лунна светлина

                                                                                                                                                         
Годините натрупани и бавно  

притискат раменете с товар: 

прегърбваш се и някак си безславно 

загасва в сърцето ти пожар.


В почуда виждаш образа си бледен, 

с тъжнохлътнали в орбита очи

и почваш да се чувстваш непотребен, 

ръцете ти треперят и личи.


С някаква безсилна предопределеност                   
очакваш жребия си ден след ден.  

В размисли за минало и тленност

прекарваш време, тъжен и смутен.


Дали след края идва нещо ново:                               
по-висша, светла форма на живот

или нахранваш червей наготово,

наивно вярвал в мистичен комплот?

Георги Гълъбов

© Георги Гълъбов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??