Лунна светлина
Годините натрупани и бавно
притискат раменете с товар:
прегърбваш се и някак си безславно
загасва в сърцето ти пожар.
В почуда виждаш образа си бледен,
с тъжнохлътнали в орбита очи
и почваш да се чувстваш непотребен,
ръцете ти треперят и личи.
С някаква безсилна предопределеност
очакваш жребия си ден след ден.
В размисли за минало и тленност ...