Oct 1, 2008, 9:12 AM

Лунна светлина 

  Poetry
523 0 5

 

Лунна светлина

                                                                                                                                                         
Годините натрупани и бавно  

притискат раменете с товар: 

прегърбваш се и някак си безславно 

загасва в сърцето ти пожар.


В почуда виждаш образа си бледен, 

с тъжнохлътнали в орбита очи

и почваш да се чувстваш непотребен, 

ръцете ти треперят и личи.


С някаква безсилна предопределеност                   
очакваш жребия си ден след ден.  

В размисли за минало и тленност

прекарваш време, тъжен и смутен.


Дали след края идва нещо ново:                               
по-висша, светла форма на живот

или нахранваш червей наготово,

наивно вярвал в мистичен комплот?

Георги Гълъбов

© Георги Гълъбов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??