7 мар. 2012 г., 16:13

Лунна тайна

868 0 1

Луната - самотна невеста.

Звездите - гиздави сватбари.

И облаците - белоснежната й рокля.

 

Милиони погледи я обладават.

Тя никого не вижда.

Любимият си чака.

 

Той - спътник в далечна галактика.

Невъзможна ласка помежду им!

 

Безкрайна тъга като

отсъствието на слънцето в нощта.

Очите й - пресъхнали герани.

Единствена, незабравима.

 

Небесната Джoконда.

Безмълвно се върти, да го съзре

във ехото на светлините.

 

Сърцето й в очакване трепери.

На златния си трон остава вярна.

Приспива всяка вечер порива за бягство.

 

Сама, изгубена в небето -

път на заблудените.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антония Спирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За тази творба трябва да спомена, че един израз и няколко думи са видоизмененеди със съдействието на поетесата Снежана Иванова от Велико Търново в далечната 2006г. От нея понесох стабилна конструктивна критика тогава, за което съм много благодарна. Тя ме научи да не убивам стихотворението с непременно търсене на рими и използването на много предлози. Още имам много да уча. Но както и да е - просто исках всички да знаят, че г-жа Иванова има мъничък дял в тази творба. Не бих могла иначе да публикувам тази моя любима творба, която доста видоизмехих днес, а кой ли знае колко още с времето. Приятна вечер на всички!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...