Mar 7, 2012, 4:13 PM

Лунна тайна

  Poetry » Other
869 0 1

Луната - самотна невеста.

Звездите - гиздави сватбари.

И облаците - белоснежната й рокля.

 

Милиони погледи я обладават.

Тя никого не вижда.

Любимият си чака.

 

Той - спътник в далечна галактика.

Невъзможна ласка помежду им!

 

Безкрайна тъга като

отсъствието на слънцето в нощта.

Очите й - пресъхнали герани.

Единствена, незабравима.

 

Небесната Джoконда.

Безмълвно се върти, да го съзре

във ехото на светлините.

 

Сърцето й в очакване трепери.

На златния си трон остава вярна.

Приспива всяка вечер порива за бягство.

 

Сама, изгубена в небето -

път на заблудените.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За тази творба трябва да спомена, че един израз и няколко думи са видоизмененеди със съдействието на поетесата Снежана Иванова от Велико Търново в далечната 2006г. От нея понесох стабилна конструктивна критика тогава, за което съм много благодарна. Тя ме научи да не убивам стихотворението с непременно търсене на рими и използването на много предлози. Още имам много да уча. Но както и да е - просто исках всички да знаят, че г-жа Иванова има мъничък дял в тази творба. Не бих могла иначе да публикувам тази моя любима творба, която доста видоизмехих днес, а кой ли знае колко още с времето. Приятна вечер на всички!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...