Mar 7, 2012, 4:13 PM

Лунна тайна

  Poetry » Other
876 0 1

Луната - самотна невеста.

Звездите - гиздави сватбари.

И облаците - белоснежната й рокля.

 

Милиони погледи я обладават.

Тя никого не вижда.

Любимият си чака.

 

Той - спътник в далечна галактика.

Невъзможна ласка помежду им!

 

Безкрайна тъга като

отсъствието на слънцето в нощта.

Очите й - пресъхнали герани.

Единствена, незабравима.

 

Небесната Джoконда.

Безмълвно се върти, да го съзре

във ехото на светлините.

 

Сърцето й в очакване трепери.

На златния си трон остава вярна.

Приспива всяка вечер порива за бягство.

 

Сама, изгубена в небето -

път на заблудените.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антония Спирова All rights reserved.

Comments

Comments

  • За тази творба трябва да спомена, че един израз и няколко думи са видоизмененеди със съдействието на поетесата Снежана Иванова от Велико Търново в далечната 2006г. От нея понесох стабилна конструктивна критика тогава, за което съм много благодарна. Тя ме научи да не убивам стихотворението с непременно търсене на рими и използването на много предлози. Още имам много да уча. Но както и да е - просто исках всички да знаят, че г-жа Иванова има мъничък дял в тази творба. Не бих могла иначе да публикувам тази моя любима творба, която доста видоизмехих днес, а кой ли знае колко още с времето. Приятна вечер на всички!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....