7.03.2012 г., 16:13

Лунна тайна

870 0 1

Луната - самотна невеста.

Звездите - гиздави сватбари.

И облаците - белоснежната й рокля.

 

Милиони погледи я обладават.

Тя никого не вижда.

Любимият си чака.

 

Той - спътник в далечна галактика.

Невъзможна ласка помежду им!

 

Безкрайна тъга като

отсъствието на слънцето в нощта.

Очите й - пресъхнали герани.

Единствена, незабравима.

 

Небесната Джoконда.

Безмълвно се върти, да го съзре

във ехото на светлините.

 

Сърцето й в очакване трепери.

На златния си трон остава вярна.

Приспива всяка вечер порива за бягство.

 

Сама, изгубена в небето -

път на заблудените.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антония Спирова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За тази творба трябва да спомена, че един израз и няколко думи са видоизмененеди със съдействието на поетесата Снежана Иванова от Велико Търново в далечната 2006г. От нея понесох стабилна конструктивна критика тогава, за което съм много благодарна. Тя ме научи да не убивам стихотворението с непременно търсене на рими и използването на много предлози. Още имам много да уча. Но както и да е - просто исках всички да знаят, че г-жа Иванова има мъничък дял в тази творба. Не бих могла иначе да публикувам тази моя любима творба, която доста видоизмехих днес, а кой ли знае колко още с времето. Приятна вечер на всички!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....