Лунна тайна

7.03.2012 г., 16:13 ч.

Поезия » Друга

593 0 1

Луната - самотна невеста.

Звездите - гиздави сватбари.

И облаците - белоснежната й рокля.

Милиони погледи я обладават.

Тя никого не вижда.

Любимият си чака.

Той - спътник в далечна галактика.

Невъзможна ласка помежду им!

Безкрайна тъга като

отсъствието на слънцето в нощта.

Очите й - пресъхнали герани.

Единствена, незабравима.

Небесната Джoконда.

Безмълвно се върти, да го съзре

във ехото на светлините.

Сърцето й в очакване трепери.

На златния си трон остава вярна.

Приспива всяка вечер порива за бягство.

Сама, изгубена в небето -

път на заблудените.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

La-magnifique (Антония Спирова)

2012-03-07T16:38:12+02:00

За тази творба трябва да спомена, че един израз и няколко думи са видоизмененеди със съдействието на поетесата Снежана Иванова от Велико Търново в далечната 2006г. От нея понесох стабилна конструктивна критика тогава, за което съм много благодарна. Тя ме научи да не убивам стихотворението с непременно търсене на рими и използването на много предлози. Още имам много да уча. Но както и да е - просто исках всички да знаят, че г-жа Иванова има мъничък дял в тази творба. Не бих могла иначе да публикувам тази моя любима творба, която доста видоизмехих днес, а кой ли знае колко още с времето. Приятна вечер на всички!