28 окт. 2025 г., 13:17

Лунната долина

319 2 7

(по идея от едноименния роман на Джек Лондон)


По вените на сънения град 

потича кръв от хора ранобудни…

А други предпочитат да поспят - 

да ставаш в седем в събота е лудост! 


В затворите на сивия панел

душите залиняват неусетно. 

Джек Лондон ако някога си чел, 

тогава знаеш пътя на спасените. 


Тръгни към лунната си долина! 

Инстинктът за живот ще я надуши. 

Сърцето ти не я ли разпозна? 

И разумът не ти ли я подшушна?...


Мой роден дом, за мен това си ти!

При теб додето дишам ще се връщам…

Към теб и мисълта ми все лети,

защото пазиш детската ми същност!


Албена Димитрова 

28.10.2025.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на Лебовски, Милена и Атанас за топлите думи и високи оценки, с пожелание за здраве, любов и вдъхновение!
  • Отговор до Албена Димитрова – „Към лунната долина“

    И аз съм тръгвал в ранни утрини мъгливи,
    когато сънят на града е още жив.
    По булевардите ехтят стъпки сиви,
    а в мен един глас шепти – „Оживей, не спи!“

    Джек Лондон ме вика от страниците стари,
    към път без асфалт и без шум от коли,
    където душата не брои стандарти
    и вятърът шепне: „Тук си – бъди.“

    Ала, както и ти, щом погледна назад,
    виждам дом – не палат, а убежище свято,
    където в детството времето спря
    и мирише на есен, и мама е там.

    Да, градът ни е клетка и кръвообращение,
    но в сърцето тупти друга вселена –
    онази, в която мечтите се раждат,
    и пак се завръщаме – дори след вселени.
  • Красиво!
  • Чудесно!!
  • Благодаря ви за топлите думи, Младене, Миночке!
    Благодаря и за подарените сърчица, Младене и Елче!
    Това беше един от любимите ми романи, които прочетох в ученическите си години.
    Пожелавам ви да бъдете здрави и да намерите своята лунна долина, ако още не сте!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...