anabel7 (Албена Димитрова) anabel7 (Албена Димитрова)
71 192
Oct 28, 2025, 1:17 PM

Лунната долина

  Poetry
317 2 7

(по идея от едноименния роман на Джек Лондон)


По вените на сънения град 

потича кръв от хора ранобудни…

А други предпочитат да поспят - 

да ставаш в седем в събота е лудост! 


В затворите на сивия панел

душите залиняват неусетно. 

Джек Лондон ако някога си чел, 

тогава знаеш пътя на спасените. 


Тръгни към лунната си долина! 

Инстинктът за живот ще я надуши. 

Сърцето ти не я ли разпозна? 

И разумът не ти ли я подшушна?...


Мой роден дом, за мен това си ти!

При теб додето дишам ще се връщам…

Към теб и мисълта ми все лети,

защото пазиш детската ми същност!


Албена Димитрова 

28.10.2025.

София.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved. ✍️ No AI Used

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря на Лебовски, Милена и Атанас за топлите думи и високи оценки, с пожелание за здраве, любов и вдъхновение!
  • screaman (Атанас Димитров)
    screaman (Атанас Димитров)
    Отговор до Албена Димитрова – „Към лунната долина“

    И аз съм тръгвал в ранни утрини мъгливи,
    когато сънят на града е още жив.
    По булевардите ехтят стъпки сиви,
    а в мен един глас шепти – „Оживей, не спи!“

    Джек Лондон ме вика от страниците стари,
    към път без асфалт и без шум от коли,
    където душата не брои стандарти
    и вятърът шепне: „Тук си – бъди.“

    Ала, както и ти, щом погледна назад,
    виждам дом – не палат, а убежище свято,
    където в детството времето спря
    и мирише на есен, и мама е там.

    Да, градът ни е клетка и кръвообращение,
    но в сърцето тупти друга вселена –
    онази, в която мечтите се раждат,
    и пак се завръщаме – дори след вселени.
  • zelenaradost (Милена Френкева)
    zelenaradost (Милена Френкева)
    Красиво!
  • Lebovski (Лебовски)
    Lebovski (Лебовски)
    Чудесно!!
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Благодаря ви за топлите думи, Младене, Миночке!
    Благодаря и за подарените сърчица, Младене и Елче!
    Това беше един от любимите ми романи, които прочетох в ученическите си години.
    Пожелавам ви да бъдете здрави и да намерите своята лунна долина, ако още не сте!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.2K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0