28.10.2025 г., 13:17

Лунната долина

318 2 7

(по идея от едноименния роман на Джек Лондон)


По вените на сънения град 

потича кръв от хора ранобудни…

А други предпочитат да поспят - 

да ставаш в седем в събота е лудост! 


В затворите на сивия панел

душите залиняват неусетно. 

Джек Лондон ако някога си чел, 

тогава знаеш пътя на спасените. 


Тръгни към лунната си долина! 

Инстинктът за живот ще я надуши. 

Сърцето ти не я ли разпозна? 

И разумът не ти ли я подшушна?...


Мой роден дом, за мен това си ти!

При теб додето дишам ще се връщам…

Към теб и мисълта ми все лети,

защото пазиш детската ми същност!


Албена Димитрова 

28.10.2025.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Благодаря на Лебовски, Милена и Атанас за топлите думи и високи оценки, с пожелание за здраве, любов и вдъхновение!
  • Отговор до Албена Димитрова – „Към лунната долина“

    И аз съм тръгвал в ранни утрини мъгливи,
    когато сънят на града е още жив.
    По булевардите ехтят стъпки сиви,
    а в мен един глас шепти – „Оживей, не спи!“

    Джек Лондон ме вика от страниците стари,
    към път без асфалт и без шум от коли,
    където душата не брои стандарти
    и вятърът шепне: „Тук си – бъди.“

    Ала, както и ти, щом погледна назад,
    виждам дом – не палат, а убежище свято,
    където в детството времето спря
    и мирише на есен, и мама е там.

    Да, градът ни е клетка и кръвообращение,
    но в сърцето тупти друга вселена –
    онази, в която мечтите се раждат,
    и пак се завръщаме – дори след вселени.
  • Красиво!
  • Чудесно!!
  • Благодаря ви за топлите думи, Младене, Миночке!
    Благодаря и за подарените сърчица, Младене и Елче!
    Това беше един от любимите ми романи, които прочетох в ученическите си години.
    Пожелавам ви да бъдете здрави и да намерите своята лунна долина, ако още не сте!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...