11 февр. 2012 г., 12:46

Лунната соната 

  Поэзия
830 0 3

Очите ми ръждясват от тъгa.
Нахлуват звуци нежни под вратата
и в танц понасят моята душа...
Кой, всъщност, свири Лунната соната?

Прекрасна е като вълшебен сън,
във който самотата ми умира.
Готов да се позная май не съм,
но почвам аз добре да се разбирам.

Клавишни звуци слагат ме във ред
и бавно ме подреждат като пъзел.
Виждам как с поредния куплет
развързвам най-притегнатия възел.

Луната през стъклото ми наднича,
но музиката идва от безкрая.
По-бяла е от пролетно кокиче
и кой я свири искам да узная.


© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??