16 окт. 2016 г., 14:36

Лунни стъпки

1.1K 0 0

Искам с теб в 3 през нощта и в 6 сутринта...
с теб, когато Слънцето залязва и изгрява, 
когато луната опиянява... 

 

В най-малките часове на нощта 
да те видя сред тъмното – без сенки, без маски, 
да си говорим откровено, пред звездите свидетели 
на лунна светлина. 

 

Да забравим на кои се правим през деня 
и душите ни да си говорят в мрака…
А на сутринта –
сякаш нищо не е било, 
да познавам и двете ти лица, 
да се събудиш на моите колена, 
да те целуна пак на дневна светлина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...