16.10.2016 г., 14:36

Лунни стъпки

1.1K 0 0

Искам с теб в 3 през нощта и в 6 сутринта...
с теб, когато Слънцето залязва и изгрява, 
когато луната опиянява... 

 

В най-малките часове на нощта 
да те видя сред тъмното – без сенки, без маски, 
да си говорим откровено, пред звездите свидетели 
на лунна светлина. 

 

Да забравим на кои се правим през деня 
и душите ни да си говорят в мрака…
А на сутринта –
сякаш нищо не е било, 
да познавам и двете ти лица, 
да се събудиш на моите колена, 
да те целуна пак на дневна светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...