Лунно цвете
Стихотворението на Николай Йоргов /8/ открих на един рафт в с. Дълбок Дол с неясен надпис от дом Силистра. Пооправих го малко и останалото ви предлагам в сайта. Николай обаче го няма никъде. Опитах на всички възможни и невъзможни места и домове... Няма го... Няма го!
Николай Йоргов – Силистра
Съавтор и редактор:
Тодор Трайчев
ЛУННО ЦВЕТЕ
Гледам!... Гледам от Земята
малка точка на Луната.
Хиляди звездици златни
греят си - невести знатни.
Сто ракети аз видях,
взех една и полетях.
Приземих се на Луната
и видях от там – Земята.
Гледам!... Гледам малко цвете
и погалих го с ръцете, с двете.
Ей, ръчички, спрете, спрете,
та това е Лунно цвете.
Пак отворих си очите,
но не бях във висините.
Ах, било е само сън,
вече светло е навън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Все права защищены
