2.09.2010 г., 9:29 ч.

Лунно цвете 

  Поезия » Пейзажна
1011 0 4

Стихотворението на Николай Йоргов /8/ открих на един рафт в с. Дълбок Дол с неясен надпис от дом Силистра. Пооправих го малко и останалото ви предлагам в сайта. Николай обаче го няма никъде. Опитах на всички възможни и невъзможни места и домове...  Няма го...  Няма го!

 

 

 

Николай Йоргов – Силистра

Съавтор и редактор:

Тодор Трайчев

 

 

ЛУННО ЦВЕТЕ

 

 

Гледам!... Гледам от Земята

малка точка на Луната.

Хиляди звездици златни

греят си - невести знатни.

 

Сто ракети аз видях,

взех една и полетях.

Приземих се на Луната

и видях от там – Земята.

 

Гледам!... Гледам малко цвете

и погалих го с ръцете, с двете.

Ей, ръчички, спрете, спрете,

та това е Лунно цвете.

 

Пак отворих си очите,

но не бях във висините.

Ах, било е само сън,

вече светло е навън.

© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??