ЛУНОСЛОВИЕ I
Дали луната всяка нощ ме гледа
през процепа на плътното перде
и силната любов я прави бледа
пред моя сън спокоен на дете?
Дали събира всяка нощ звездите
да им говори шепнешком за мен
и топло ме целува по мечтите,
за да съм силен следващия ден?
Дали на облаците моя сън разказва
и ги разпръсква в чужди небеса?
Дали и през деня не ми показва
най-вярната посока на света?
Не знам дали луната ме обича,
но образът й с нежност ми шепти,
когато тайничко през процепа наднича:
„Спокоен спи, спокоен спи, спокоен спи…”
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
