nina1979 (Николинка Йорданова)
15 3
24 февр. 2014 г., 16:45  

Лястовици бели 

  Поэзия » Белые стихи
1079 0 4

Децата ни пораснали незнайно,

отлитат като лястовици бели,

улисани в сиво ежедневие,

не виждаме посоката къде е.

 

И питаме се заедно защо ли,

така внезапно, тихо отлетяха,

а може би самите сме виновни

за тяхната посока необятна.

 

Виновни сме за мигове, когато

било е нужно ний да ги погалим, 

да кажем думи мили и грижовни,

а те да ни прегърнат и целунат.

 

Тежи, когато се погледнем,

косите ни безкрайно побелели,

годините не могат да се връщат,

но лястовици бели ни прегръщат.

© Николинка Йорданова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Дотежа ми...
    Хубав стих!
    (оправи само тази подкатегория)
  • Мъдрост!
    Харесах!
  • Когато бяхте и не спяхте,
    когато Ви се искаше, но пестяхте,
    когато мислехте за нас...
    ...........................
    ПОКЛОН ПРЕД БЕЛИТЕ КОСИ,
    НА НАШИТЕ МАЙКИ И БАЩИ !!!
  • Ех, колко е тъжно и хубаво!Поздрав!
Предложения
: ??:??