Лястовици бели

24 feb 2014, 16:45 2015-06-20T19:06:34+03:00

Poesía » Versos blancos

1078 0 4

Децата ни пораснали незнайно,

отлитат като лястовици бели,

улисани в сиво ежедневие,

не виждаме посоката къде е.

И питаме се заедно защо ли,

така внезапно, тихо отлетяха,

а може би самите сме виновни

за тяхната посока необятна.

Виновни сме за мигове, когато

било е нужно ний да ги погалим,

да кажем думи мили и грижовни,

а те да ни прегърнат и целунат.

Тежи, когато се погледнем,

косите ни безкрайно побелели,

годините не могат да се връщат,

но лястовици бели ни прегръщат.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

djudjii (Жанет Велкова)

2014-02-26T15:05:46+02:00

Дотежа ми...
Хубав стих!
(оправи само тази подкатегория)
mimamina (Мина Конарова)

2014-02-25T13:08:33+02:00

Мъдрост!
Харесах!
Valgerh1 (Вал Герх)

2014-02-25T03:03:46+02:00

Когато бяхте и не спяхте,
когато Ви се искаше, но пестяхте,
когато мислехте за нас...
...........................
ПОКЛОН ПРЕД БЕЛИТЕ КОСИ,
НА НАШИТЕ МАЙКИ И БАЩИ !!!
M1234567891 (Миночка Митева)

2014-02-24T16:47:05+02:00

Ех, колко е тъжно и хубаво!Поздрав!