14 нояб. 2014 г., 21:53  

Лятна фантазия под тепетата

595 0 0

Лято е
Сякаш беше вчера
Когато те видях
И се запознахме
И започнахме
Да се срещаме

 

Било то в малките
И уютни кафенета
Или в разни барчета
Където пиехме бира
Или насред природата
Покрай Пеещите фонтани
Където си разменихме
Онези малки подаръци
Или на Лятното кино
Където гледахме онзи филм
Или горе, на Бунарджика
Където бяхме седнали
На онази пейка
И си говорихме
За миналото
За настоящето
За бъдещето
Или на Гребната база
До река Марица
Мамка му, как ме е яд
Че така и не можахме
Да я посетим през нощта
А гледката точно тогава
Наистина си заслужаваше
Но сега, като се замисля
Ти навярно не си и искала
Защото когато най-накрая
Събрах смелост
И се разкрих
Ти...ме отрязa

 

Въпреки това
Аз все още пазя
Онези смс-и
Които ми вдъхваха
Някаква надежда
Че лятната ни фантазия
Ще се превърне
В реалност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Напълно Непознат Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...