Nov 14, 2014, 9:53 PM  

Лятна фантазия под тепетата

  Poetry » Love
594 0 0

Лято е
Сякаш беше вчера
Когато те видях
И се запознахме
И започнахме
Да се срещаме

 

Било то в малките
И уютни кафенета
Или в разни барчета
Където пиехме бира
Или насред природата
Покрай Пеещите фонтани
Където си разменихме
Онези малки подаръци
Или на Лятното кино
Където гледахме онзи филм
Или горе, на Бунарджика
Където бяхме седнали
На онази пейка
И си говорихме
За миналото
За настоящето
За бъдещето
Или на Гребната база
До река Марица
Мамка му, как ме е яд
Че така и не можахме
Да я посетим през нощта
А гледката точно тогава
Наистина си заслужаваше
Но сега, като се замисля
Ти навярно не си и искала
Защото когато най-накрая
Събрах смелост
И се разкрих
Ти...ме отрязa

 

Въпреки това
Аз все още пазя
Онези смс-и
Които ми вдъхваха
Някаква надежда
Че лятната ни фантазия
Ще се превърне
В реалност.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Напълно Непознат All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...