14.11.2014 г., 21:53  

Лятна фантазия под тепетата

598 0 0

Лято е
Сякаш беше вчера
Когато те видях
И се запознахме
И започнахме
Да се срещаме

 

Било то в малките
И уютни кафенета
Или в разни барчета
Където пиехме бира
Или насред природата
Покрай Пеещите фонтани
Където си разменихме
Онези малки подаръци
Или на Лятното кино
Където гледахме онзи филм
Или горе, на Бунарджика
Където бяхме седнали
На онази пейка
И си говорихме
За миналото
За настоящето
За бъдещето
Или на Гребната база
До река Марица
Мамка му, как ме е яд
Че така и не можахме
Да я посетим през нощта
А гледката точно тогава
Наистина си заслужаваше
Но сега, като се замисля
Ти навярно не си и искала
Защото когато най-накрая
Събрах смелост
И се разкрих
Ти...ме отрязa

 

Въпреки това
Аз все още пазя
Онези смс-и
Които ми вдъхваха
Някаква надежда
Че лятната ни фантазия
Ще се превърне
В реалност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Напълно Непознат Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...