14.11.2014 г., 21:53  

Лятна фантазия под тепетата

597 0 0

Лято е
Сякаш беше вчера
Когато те видях
И се запознахме
И започнахме
Да се срещаме

 

Било то в малките
И уютни кафенета
Или в разни барчета
Където пиехме бира
Или насред природата
Покрай Пеещите фонтани
Където си разменихме
Онези малки подаръци
Или на Лятното кино
Където гледахме онзи филм
Или горе, на Бунарджика
Където бяхме седнали
На онази пейка
И си говорихме
За миналото
За настоящето
За бъдещето
Или на Гребната база
До река Марица
Мамка му, как ме е яд
Че така и не можахме
Да я посетим през нощта
А гледката точно тогава
Наистина си заслужаваше
Но сега, като се замисля
Ти навярно не си и искала
Защото когато най-накрая
Събрах смелост
И се разкрих
Ти...ме отрязa

 

Въпреки това
Аз все още пазя
Онези смс-и
Които ми вдъхваха
Някаква надежда
Че лятната ни фантазия
Ще се превърне
В реалност.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Напълно Непознат Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...