6 сент. 2020 г., 22:22

Лятна любов

743 7 18

Умират звездите на края на лятото

в светът, който уж е за двама.

И става по-тихо. По-тихо от всякога,

щом тя - любовта, заминава.

 

С последният влак, на последната гара

и куфар с безброй обещания.

А спомена бавно и тихо изгаря

в сърцето цял лист от желания.

 

И няма писма, телефони и срещи...

Горчиво е морското сладко.

Изсъхват сълзите до болка горещи

от щастие толкова кратко.

 

Затварят се в зимни албуми очите

с целувки и сол запечатани.

А после с тъга пренареждаме дните...

 

Но тайничко пак сме мечтатели.

 

Под снежните пазви надежди да тлеят

за някаква обич голяма,

с очакване нови звезди да изгреят

в светът, които уж е за двама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деа Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, Жоро
  • Силно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, момичета!🌹
  • Няма сезони за любовта, но лятото... Ех, лятото! Много е красиво стихотворението ти, Деа. Прочетох с радост и с нотка тъга.
  • Пътеки се пресичат, разминават се,
    животът все нанякъде си продължава,
    и по-добре понякога е хубави неща
    където са се случили, там да си остават...

    Много ми хареса!🌞

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...