6.09.2020 г., 22:22

Лятна любов

736 7 18

Умират звездите на края на лятото

в светът, който уж е за двама.

И става по-тихо. По-тихо от всякога,

щом тя - любовта, заминава.

 

С последният влак, на последната гара

и куфар с безброй обещания.

А спомена бавно и тихо изгаря

в сърцето цял лист от желания.

 

И няма писма, телефони и срещи...

Горчиво е морското сладко.

Изсъхват сълзите до болка горещи

от щастие толкова кратко.

 

Затварят се в зимни албуми очите

с целувки и сол запечатани.

А после с тъга пренареждаме дните...

 

Но тайничко пак сме мечтатели.

 

Под снежните пазви надежди да тлеят

за някаква обич голяма,

с очакване нови звезди да изгреят

в светът, които уж е за двама.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деа Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Жоро
  • Силно.
    Поздравявам те.
  • Благодаря ви, момичета!🌹
  • Няма сезони за любовта, но лятото... Ех, лятото! Много е красиво стихотворението ти, Деа. Прочетох с радост и с нотка тъга.
  • Пътеки се пресичат, разминават се,
    животът все нанякъде си продължава,
    и по-добре понякога е хубави неща
    където са се случили, там да си остават...

    Много ми хареса!🌞

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...