Лятна любов
Умират звездите на края на лятото
в светът, който уж е за двама.
И става по-тихо. По-тихо от всякога,
щом тя - любовта, заминава.
С последният влак, на последната гара
и куфар с безброй обещания.
А спомена бавно и тихо изгаря
в сърцето цял лист от желания.
И няма писма, телефони и срещи...
Горчиво е морското сладко.
Изсъхват сълзите до болка горещи
от щастие толкова кратко.
Затварят се в зимни албуми очите
с целувки и сол запечатани.
А после с тъга пренареждаме дните...
Но тайничко пак сме мечтатели.
Под снежните пазви надежди да тлеят
за някаква обич голяма,
с очакване нови звезди да изгреят
в светът, които уж е за двама.
© Деа All rights reserved.
