ЛЯТНА НОЩ
Прегърбен залезът пълзи
по овъгления покрив.
Нощта приижда
с черни вълни
на двора.
Дъбът непоклатимо зеленее
напук на мрака.
Сгъстена тишина.
На сутринта
пронизана от слънчев лъч
тишината ще запее
с небесния хор
на птиците.
Прогнило въже
се блъска
в утробата на кладенеца.
И ехтят между стените му
забравените детски гласове
и песни.
В къща, измазана с кал,
бродят спомени бледи.
… Плъхове гризат без жал
минали дни и победи.
© Иван Димитров Все права защищены