Jun 28, 2013, 8:55 PM

Лятна нощ

  Poetry » Other
621 0 0

 

 

ЛЯТНА НОЩ

 

Прегърбен залезът пълзи

по овъгления покрив.

Нощта приижда

с черни вълни

на двора.

Дъбът непоклатимо зеленее

напук на мрака.

Сгъстена тишина.

На сутринта

пронизана от слънчев лъч

тишината ще запее

с небесния хор

на птиците.

Прогнило въже

се блъска

в утробата на кладенеца.

И ехтят между стените му

забравените детски гласове

и песни.

В къща, измазана с кал,

бродят спомени бледи.

… Плъхове гризат без жал

минали дни и победи.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Димитров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...