ЛЯТНА НОЩ

Прегърбен залезът пълзи

по овъгления покрив.

Нощта приижда

с черни вълни

на двора.

Дъбът непоклатимо зеленее

напук на мрака.

Сгъстена тишина.

На сутринта

пронизана от слънчев лъч

тишината ще запее

с небесния хор

на птиците.

Прогнило въже

се блъска

в утробата на кладенеца.

И ехтят между стените му

забравените детски гласове

и песни.

В къща, измазана с кал,

бродят спомени бледи.

… Плъхове гризат без жал

минали дни и победи.