19 мар. 2021 г., 08:25

Лятно равноденствие

1.5K 0 0

 

Достига лятото предела си

на щедрост без задръжки.

Пронизва ни слуха и хорът на цикадите,

полепнали по старите привички.

Преди началото на края се стараят

да задържат за още малко

ефимерната ни усетливост за значимост,

че сме вечни и незаменими божи птички.

Вулканът огнен е събуден, чака дан,

издишва тежко, гневна лава тлее.

Красиво зарево, възторг и ужас спотаен,

доколкото е верен погледът ни изумен

през слънчевите очила. Поне за миг сме защитени.

Ще се помаем в гледката и продължим:

с непомерна за сърцето тежест или с леконравие,

присъщо на щурците, без умисъл за утрешния ден.

Подир един единствен миг ще стане ясно

и везните безпощадно ще отмерят -

импулс към дъното до пепелта на крайната печал

или към пурпура на богоравна същност.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христина Комаревска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...