Щурците ваят пътя ароматен
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния,
не се завръщат, но не се и крият.
В сияние сред времето заспиват
но от сърцето, не, не си отиват.
Прозорецът отварям и ги слушам,
как музика вали над всяка суша,
как лятото се връща в тези струни,
с морето заедно ще ме целунат.