Щурците ваят пътя ароматен
към летния мираж, но път обратен.
Тъгата е в каляската, пристига
и всички летни мигове настига.
Но те летят към времето – фуния,
не се завръщат, но не се и крият.
В сияние сред времето заспиват
но от сърцето, не, не си отиват.
Прозорецът отварям и ги слушам,
как музика вали над всяка суша,
как лятото се връща в тези струни,
с морето заедно ще ме целунат.
© Милена Френкева All rights reserved.
През спомените се връщаме винаги там, където искаме. Те са сърдечната ни съкровищница, от която черпим оптимизъм за напред, през времето
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
