Aug 28, 2021, 11:51 PM

Лятно завръщане 

  Poetry
533 0 5

Щурците ваят пътя ароматен

към летния мираж, но път обратен.

Тъгата е в каляската, пристига

и всички летни мигове настига.

 

Но те летят към времето – фуния,

не се завръщат, но не се и крият.

В сияние сред времето заспиват

но от сърцето, не, не си отиват.

 

Прозорецът отварям и ги слушам,

как музика вали над всяка суша,

как лятото се връща в тези струни,

с морето заедно ще ме целунат.

© Милена Френкева All rights reserved.

Ах, толкова много щурци
разпиляват нощес тъмнината.
Подскокльовци разни, добри,
дирижират във мен самотата.
И ми свирят със нежни крилца ...
  403  10 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Миночка През спомените се връщаме винаги там, където искаме. Те са сърдечната ни съкровищница, от която черпим оптимизъм за напред, през времето
  • Много ми хареса това лятно завръщане в тези струни...!
  • Хубаво е Петре Радвам се, че ме навести да си попеем за лятото
  • “...Ще се завърна, мое синьо лято
    - ти ме очакваш вече, знам.
    Тук всяка непогалена вълна
    очаква мен и моята прегръдка.
    За да оставя в лятото следа,
    безследно неизчезнал ще се върна.”
  • Ще се завърна в лятото тогава,
    когато си поискам по следа,
    която в мене винаги остава,
    не стъпва в нея есен и летя

    по бели пръски от дъждовни пръсти,
    по морската разчувствана вода,
    по летни спомени от слънце - гъсти,
    и нови летни стъпки ще редя,

    но докъде, до изгрев и до залез,
    до звездното небе, до всеки миг
    изригнал, в лятно щастие запален
    и бъбрещ ми на летния език.
Random works
: ??:??