Нищо че пристигна с дъжд и вятър,

пак си те обичам, мое Лято.

На небето под атлазения шатър

чакам да строиш в шпалир житата.

Да поръсиш хиляди светулки -

(те звездици тук са на Земята)

и на слънцето да вържеш люлки,

да рисуваш в бронзово лицата.

Чакам те да яхнеш пак вълните,

да шептиш с гласа на раковина.

Нощем, във прибоя до скалите,

да танцуваш с влюбени делфини.

Радвам ти се, хубаво ми Лято!

Ти си мойта тайнствена вселена.

С птици, с маргаритки съм богата 

и щастлива - в теб че съм родена.