Лято II
433
0
0
Нищо че пристигна с дъжд и вятър,
пак си те обичам, мое Лято.
На небето под атлазения шатър
чакам да строиш в шпалир житата.
Да поръсиш хиляди светулки -
(те звездици тук са на Земята)
и на слънцето да вържеш люлки,
да рисуваш в бронзово лицата.
Чакам те да яхнеш пак вълните,
да шептиш с гласа на раковина.
Нощем, във прибоя до скалите,
да танцуваш с влюбени делфини.
Радвам ти се, хубаво ми Лято!
Ти си мойта тайнствена вселена.
С птици, с маргаритки съм богата
и щастлива - в теб че съм родена.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
