Лятото
Лятото със сенокосни длани
смее се, безгрижно си свирука.
Праща ми по птици замечтани
писъмце: "Побързай! Аз съм тука!"
Със очи блестящи, тъмносини,
смига ми загадъчно морето.
Палаво ухажват се делфини.
Чайките бродират по небето
нежна диря, весела и бяла.
И изписват тайното ми име.
Как без тебе, Лято, съм живяла?
Толкова те чаках... Прегърни ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
