Mariq_Vergova (Мария Вергова)
106 758
12 нояб. 2008 г., 19:07

Лятото 

  Поэзия » Другая
448 0 3

Отива  си - задъхано

и тръпнещо.

Изгубва  се,

препуска  с огнен дъх.

Сърцето му - изгарящо

и слънчево

аз искам да запазя

вечно в свойта гръд.

Косата  му е волна

като вятъра,

а  устните му - с дъх

на пясък и море.

Наметнало се е с

воал от водорасли

и мургави и боси

са му стройните нозе.

Опитвам се с

ръка да го докосна,

а то ми се изплъзва

ловко и със смях.

Поглежда ме

и смига  дяволито.

А догодина, обещава,

че ще дойде пак.

© Мария Вергова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ваня, Марианe, благодаря! Стихчето е безкрайно старо, но вчера така ми домъчня за топлото лято, че реших да го пусна
  • Браво, много е сладурско! Невероятно е как успешно прелиташ от тема в тема и твориш! Поздрави!
  • Ех, че хубаво!
    Любимото ми лято в твоя стих!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??