koli4a (Никола Апостолов)
1363 3273
16 авг. 2016 г., 16:36

Лятото си отива 

  Поэзия
1843 0 14

И тихо в прахоляка - босо,

и мойто лято си отива.

Пикират лястовици косо,

а моята душа заспива.

 

С предчувствие и дъх на есен,

прелитат есенните птици.

Заглъхва нейде лятна песен

от глас на майките - светици.

 

Горят изсъхнали стърнища

и дим полето замъглява.

По тези пламнали огнища

сега се есен настанява.

 

Така си лятото отива

поне във моята представа.

Сега душата ми изстива,

че в нея есента остава... 

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??