Лятото си отива
И тихо в прахоляка - босо,
и мойто лято си отива.
Пикират лястовици косо,
а моята душа заспива.
С предчувствие и дъх на есен,
прелитат есенните птици.
Заглъхва нейде лятна песен
от глас на майките - светици.
Горят изсъхнали стърнища
и дим полето замъглява.
По тези пламнали огнища
сега се есен настанява.
Така си лятото отива
поне във моята представа.
Сега душата ми изстива,
че в нея есента остава...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
