Лъч
Облаците пак кипят -
пяната им
звуците изсмуква
и всичко
с мъгла безжизнена облива.
А аз,
в очите си,
хванала съм слънчев лъч
и няма да го пусна.
Топлата му светлина
през ресниците ми се процежда,
в безличната мъглявина
по път далечен ме повежда -
в свят вълшебен,
където и във студ
гълъби
гнезда уютни вият,
ледени цветя
аромата си разпръсват
и подобно мънички слънца,
над мен звезди се сипят.
Слънчев лъч,
път проправящ ми
към теб!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ласка Александрова Все права защищены
