Лъч
Облаците пак кипят -
пяната им
звуците изсмуква
и всичко
с мъгла безжизнена облива.
А аз,
в очите си,
хванала съм слънчев лъч
и няма да го пусна.
Топлата му светлина
през ресниците ми се процежда,
в безличната мъглявина
по път далечен ме повежда -
в свят вълшебен,
където и във студ
гълъби
гнезда уютни вият,
ледени цветя
аромата си разпръсват
и подобно мънички слънца,
над мен звезди се сипят.
Слънчев лъч,
път проправящ ми
към теб!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ласка Александрова Всички права запазени
